PART 22

 

31. А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, ще є въздадем двойна отплата. И сме приготвили за нея щедро препитание.

32. О, жени на Пророка, вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!

33. И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на Невежеството, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, о, хора от дома [на Пророка], и напълно да ви пречисти.

34. И помнете онова от знаменията на Аллах и от мъдростта, което бива четено в домовете ви! Аллах е всепроникващ, сведущ.

35. За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.

36. И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.

37. И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.

(Мъжът, споменат в това знамение, е Зайд ибн Хариса. Като дете той попаднал в плен, превърнали го в роб и го купила достойната Хадиджа. После го подарила на Пророка, който го освободил и осиновил. Пратеника на Аллах много обичал Зайд и сгодил за него братовчедка си Зайнаб. Ала Зайнаб била свободна жена от знатно семейство и не можела да живее в сговор с освободен роб. За да не огорчи Пратеника на Аллах, тя приела да се омъжи за Зайд, но непрекъснато подчертавала благородния си произход. Накрая съпругът є пожелал да се разведат. Пророка разбирал основанията за подобно решение, но въпреки това казал на Зайд: “Задръж съпругата си!”)

38. Няма за Пророка притеснение за онова, което Аллах му е наложил. Такъв бе обичаят на Аллах и спрямо отминалите преди [пророци] ­ повелята на Аллах е предопределена съдба ­

39. онези, които оповестяваха посланията на Аллах и се бояха от Него, и не се бояха от никого освен от Аллах. Достатъчен е Аллах да направи равносметка.

40. Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.

41. О, вярващи, често споменавайте Аллах!

42. И Го прославяйте сутрин и вечер!

43. Той е, Който ви благославя, и Неговите ангели, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Към вярващите Той е милосърден.

44. Поздравът им в Деня, когато ще Го срещнат, е: “Мир!” За тях Той е приготвил щедра награда.

45. О, Пророче, Ние те изпратихме като свидетел, благовестител и предупредител,

46. и зовящ към Аллах с Неговото позволение, и като озаряващ светилник.

47. Възрадвай вярващите, че за тях ще има голяма благодат от Аллах!

48. И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за покровител.

49. О, вярващи, ако се жените за вярващи жени, после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване. Възнаградете ги и ги освободете с добро!

(Жена, освободена от брачния съюз, преди още съпругът є да е влязъл при нея, получава половината от сватбения дар, ако е определен такъв, или є се дава по обичай някакъв дар. Когато се стига до развод по този начин, жената може да се омъжи, без да спазва предписаното изчакване.)

50. О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея ­ единствено за теб, а не за другите вярващи ­ знаем Ние какво им наложихме относно техните съпруги и онези, които десниците им владеят ­ за да няма притеснение за теб. Аллах е опрощаващ, милосърден.

51. Ти можеш да отсрочиш която от тях пожелаеш и да приютиш при себе си която пожелаеш. И не е грях за теб да приемеш която поискаш от онези, на които си отказал. Това е най-подходящото да се радват и да не скърбят, и да са доволни всички от онова, което си им дал. Аллах знае всичко в сърцата ви. Аллах е всезнаещ, всеблаг.

52. И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава.

53. О, вярващи, не влизайте в домовете на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах не се свени от истината. И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца. И нямате право да огорчавате Пратеника на Аллах, нито да се жените някога за съпругите му след него! Това е огромно [прегрешение] пред Аллах.

(Това знамение било низпослано за хората, които посещавали Пророка и се задържали твърде много, увлечени от разговора, като не само изчаквали сготвянето на ястията, но оставали и дълго след прибирането на трапезата.)

54. И да показвате нещо или да го скривате ­ Аллах всяко нещо знае.

(След низпославането на тази повеля близките роднини започнали да питат дали се налага и те да говорят зад завеса, в отговор на което е низпослано следното знамение.)

55. Няма грях за жените [да се показват без покривало] пред бащите им, синовете им, братята им, синовете на братята им, синовете на сестрите им, пред жените [вярващи] и пред владените от техните десници. О, жени, бойте се от Аллах! Аллах на всяко нещо е свидетел.

56. Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!

57. Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение.

(Според тълкуването това са юдеите, които казват: “Узайр е синът Божи, Божията ръка е вързана, Бог е беден, ние сме богати.”; християните, които казват: “Исус е синът Божи, той е третият от троицата.”; съдружаващите, които казват: “Ангелите са дъщерите на Бога, а идолите са Негови съдружници.”)

58. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.

59. О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.

60. Ако лицемерите и онези, в чиито сърца има болест, и разпространителите на слухове в Медина не престанат, ще те подбудим срещу тях, после там само за кратко ще съжителстват с теб ­

61. прокълнати. Където и да бъдат намерени те, ще бъдат сграбчени и напълно изтребени.

62. Такъв бе обичаят на Аллах и спрямо отминалите преди, и не ще откриеш ти промяна в обичая на Аллах.

63. Хората те питат за Часа. Кажи: “Единствено Аллах знае за него.” И откъде да знаеш ти? Часът може да е скоро.

64. Аллах прокле неверниците и приготви за тях Пламъци.

65. Там ще пребивават вечно и не ще намерят нито покровител, нито избавител.

66. В Деня, когато лицата им бъдат преобръщани в Огъня, ще рекат: “О, да се бяхме покорили на Аллах и да се бяхме покорили на Пратеника!”

67. И ще рекат: “Господи наш, покорявахме се на своите управници и големци, а те ни отклониха от пътя.

68. Господи наш, въздай им двойно от мъчението и ги прокълни с голямо проклятие!”

69. О, вярващи, не бъдете като онези, които огорчаваха Муса! Но Аллах го оневини за онова, което говореха и бе почитан при Аллах.

70. О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!

71. Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.

72. Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе ­ той бе угнетител, невеж ­

73. за да накаже Аллах лицемерните мъже и жени, и съдружаващите мъже и жени, и да приеме Аллах покаянието на вярващите мъже и жени. Аллах е опрощаващ, милосърден.

 

 

34. СУРА САБА

(САБА)

Меканска, с изключение на знамение 2, което е мединско. Съдържа 54 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Слава на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята! Негова е славата и в отвъдния живот. Той е Премъдрия, Сведущия.

2. Знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия.

3. Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, ­ в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга, -

4. за да възнагради онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има опрощение и щедро препитание.”

5. А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения, има унизително, болезнено мъчение.

6. И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.

7. И рекоха неверниците: “Да ви посочим ли човек, който ще ви съобщи, че след като напълно бъдете разпилени, ще бъдете отново сътворени?

8. Той лъжа ли за Аллах измисля, или пък е луд?” Ала не, които не вярват в отвъдния живот, те са в мъчението и в дълбокото заблуждение.

9. Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето и земята? Ако Ние пожелаем, ще накараме земята да ги погълне или ще спуснем върху тях отломки от небето. В това има знамение за всеки покайващ се раб.

10 И отдадохме на Дауд предпочитание от Нас: “О, планини, и вие, птици, възславяйте заедно с него [Аллах]!” И размекнахме за него желязото.

(Многобройни са достойнствата, дарени на Дауд ­  превъзходство, пророческа мисия, книга, царуване, прекрасен глас и т.н.)

11. [И му рекохме]: “Направи широки ризници и ги оразмери! И вършете праведни дела! Зрящ съм Аз за вашите дела.”

12. И на Сулайман ­ вятъра... Утринният му ход бе колкото месец [ход на другите], и вечерният ­ колкото месец. И разтопихме за него медта като извор. И джиновете [подчинихме] да работят пред него с позволението на неговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците.

13. Правеха за него те каквото пожелае ­ светилища и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете [на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни.

14. И когато отсъдихме да умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако са знаели неведомото, не биха търпели такова унизително мъчение.

(Когато пророкът Сулайман, мир нему, починал, тялото му дълго време останало изправено, подпряно на жезъла. Джиновете, които вършели черната работа, не разбрали, че Сулайман е мъртъв и продължили известно време и след кончината му да вършат изнурителния си труд. Единствен Аллах знае неведомото.)

15. За народа на Саба имаше знамение в неговата земя ­ две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!”

16. Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.

17. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?

18. А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!”

19. Но те рекоха: “Господи, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.

20. И така Иблис изпълни своите замисли спрямо тях, и те го последваха, освен една група от вярващите.

21. А той нямаше власт над тях, освен за да узнаем кой вярва в отвъдния живот и кой се съмнява в него. Над всяко нещо твоят Господ е пазител.

22. Кажи: “Призовете онези, за които твърдите, [че са богове] освен Аллах!” Те нищо не владеят, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, и нямат съучастие там, и няма Той сред тях помощник.

23. И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво рече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”

24. Кажи: “Кой ви дава препитание от небесата и от земята?” Кажи: “Аллах! Или ние сме на прав път, или в явна заблуда, или вие.”

25. Кажи: “Нито вие ще бъдете питани за нашите прегрешения, нито ние ще бъдем питани за вашите деяния.”

26. Кажи: “Ще ни събере нашият Господ, после ще отсъди справедливо между нас. Той е Отсъждащия, Всезнаещия.”

27. Кажи: “Покажете ми онези, които приобщихте за съдружници към Него!” Никак! Наистина само Той е Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

28. И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.

29. И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

30. Кажи: “Обещан ви е Ден, който дори с миг нито ще забавите, нито ще ускорите.”

31. И рекоха неверниците: “Не ще повярваме нито в този Коран, нито в низпосланото преди него.” Но да би видял как угнетителите, изправени пред техния Господ, се обвиняват един друг! Онези, които са били слаби, казват на горделивите: “Ако не бяхте вие, непременно щяхме да сме вярващи.”

32. А горделивите казват на слабите: “Нима ние ви отвърнахме от напътствието, след като дойде при вас? Не, вие бяхте престъпници.”

33. И слабите казват на горделивите: “Не, лукавството ви бе денем и нощем, като ни повелявахте да не вярваме в Аллах и да сторваме Негови подобия.” И ще прикрият съжалението, щом видят мъчението. И ще окачим оковите на врата на неверниците. Нима ще бъдат наказани за друго освен за техните дела?

34. И не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в охолство да рекат: “Не вярваме в онова, с което сте изпратени.”

35. И казваха: “Ние сме с повече имот и деца, и не ще бъдем наказани.”

36. Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелае и Той го намалява. Ала повечето хора не знаят.”

37. Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.

38. А които се стараят Нашите знамения да обезсилят, тези в мъчението ще бъдат доведени.

39. Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелае от Своите раби, и Той го намалява за тях. И каквото нещо раздадете [за милостиня], Той го връща. Той е Най-добрият от даващите препитание.”

40. В Деня, когато Той ще ги събере всички и ще рече на ангелите: “Тези ли са служили на вас?”,

41. ще рекат: “Пречист си, Ти си нашият Покровител, а не те! Служеха на джиновете и повечето вярваха в тях.

42. Днес никой от вас не ще бъде от полза за друг, нито във вреда.” И ще кажем на угнетителите: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”

43. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, казват: “Това е само човек, искащ да ви възпре от онова, на което служеха бащите ви.” И казват: “Те са само лъжа-измислица.” И казват неверниците за истината, когато тя дойде при тях: “Това е само явна магия.”

44. И не им дадохме преди теб писания, които да изучават, и не им изпратихме предупредител.

45. И онези преди тях смятаха, че е лъжа, а тези не достигнаха и една десета от онова, което дадохме на онези, но и те смятаха за лъжци Моите пратеници. И какво бе Моето наказание!

46. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви наставлявам само едно ­ да застанете пред Аллах по двама или поотделно, да размислите дали е луд вашият другар. Той е само предупредител за вас преди сурово мъчение.”

47. Кажи: “Не искам от вас отплата. Тя е за вас самите. Моята отплата е единствено от Аллах. Той на всяко нещо е свидетел.”

48. Кажи: “Моят Господ поразява с истината, Той е Всезнаещия тайните.”

49. Кажи: “Истината дойде, а лъжата нито може да начене, нито да възстанови.”

50. Кажи: “Ако съм се заблудил, аз се заблуждавам само в своя вреда, а ако съм на правия път, то е от онова, което моят Господ ми разкрива. Той е всечуващ, близък.”

51. И да би видял ти как ще се ужасят ­ как не ще могат да се изплъзнат, и как ще бъдат грабнати от близко място!

52. И ще рекат: “Повярвахме!” Но как ще се доберат [до вярата] от толкова далечно място?

53. А преди това отричаха и само предполагаха от далечно място.

54. И бе поставена преграда между тях и желанието им [да повярват], както бе направено преди и с подобните на тях. Те бяха в дълбоко съмнение.

(Празни са желанията на неверниците ­  те искат веднага да видят ползата от вярата, да се избавят от Огъня и да отидат в Рая или, когато се убедят в наказанието през Съдния ден, отново да бъдат върнати на земята, за да вършат добри дела.)

 

 

35. СУРА ТВОРЕЦА

(ФАТИР)

Меканска. Съдържа 45 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Слава на Аллах, Твореца на небесата и на земята, Който стори ангелите пратеници с по две, по три, по четири крила! Той надбавя в творението, каквото пожелае. Аллах над всяко нещо има сила.

2. Никой не ще възпре милостта на Аллах, ако Той реши да я дари на хората, и каквото Той задържи, никой после не може да го пусне. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

3. О, хора, помнете благодатта на Аллах към вас! Има ли друг творец освен Аллах, който да ви дава препитание и от небето, и от земята? Няма друг бог освен Него! Как тогава бивате подлъгвани?

4. И ако теб [о, Мухаммад] взимат за лъжец, то и други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци. При Аллах ще бъдат върнати делата.

5. О, хора, обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!

6. Сатаната е ваш враг. Затова го приемете като враг! Той призовава своите последователи, само за да станат обитатели на Пламъците.

7. За неверниците има сурово мъчение, а за тези, които вярват и вършат праведни дела, има опрощение и голяма награда.

8. А нима [получават същото] онези, на които са разкрасени лошите им деяния и им се струват хубави? Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва когото пожелае. Затова не се погубвай от скръб по тях! Аллах знае какво правят.

9. Аллах е, Който праща ветровете и те понасят облаци, и ги насочваме Ние към мъртва земя, и съживяваме с тях земята след нейната смърт. Така ще бъде и възкресението!

10. Който търси мощта ­ на Аллах принадлежи цялата мощ. Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига. А които замислят злини, за тях ще има сурово мъчение. И лукавството им ще пропадне.

(Само Аллах приема хубавото слово, подкрепено с праведни дела в съответствие с Неговите повели.)

11. Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание. И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в книга. Това е лесно за Аллах.

(В началото от пръст е създаден човешкият прародител ­  пророкът Адам, а после се народили неговите потомци. Книгата, в която е описано всичко, е Книгата на съдбите (ал-лаух ал-махфуз) ­  тя съдържа знанията и делата на Аллах.)

12. И не са еднакви двете води [на реките и на моретата] ­ едната е сладка, утолява жаждата, приятна е за пиене, а другата е солена, горчива, и от всяка ядете прясно месо, и [от солената] извличате украшения, които носите. И виждаш корабите там да порят вълните, за да търсите от Неговата благодат. И за да сте признателни!

13. Той въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта, и Той подчини слънцето и луната ­ всяко да се движи до определен срок. Това е Аллах, вашият Господ. Негово е владението. А онези, които зовете освен Него, не владеят дори ципица от фурма.

14. Призовете ли ги, те не чуват вашия зов, а дори да са чули, не ви откликват. И в Деня на възкресението те ще отрекат съдружаването им от вас. И няма никой сведущ [като Него], който да ви извести.

15. О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.

16. Ако пожелае, Той ще ви погуби и ще ви замени с ново творение.

17. Това за Аллах не е трудно.

18. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И ако някой натоварен с бреме призове, нищо от него не ще бъде облекчено, дори и от роднина. Ти ще можеш да убедиш само онези, които и в уединение се боят от своя Господ, и отслужват молитвата. А който се пречисти, единствено за себе си се пречиства. Към Аллах е завръщането.

19. Не са равни слепият и зрящият,

20. нито тъмнините и светлината,

21. нито сянката и зноят.

22. И не са равни живите и мъртвите. Аллах прави чуващ когото пожелае. Но ти не можеш да направиш онези, които са в гробовете, да чуят.

(Последните четири знамения налагат извода, че никога не могат да бъдат равнопоставени нравствените и добродетелни хора, които притежават вяра, знание, мъдрост и разум, следват правия път и в отвъдния живот ще заслужат благодат, и онези, които са лишени от споменатите качества, вървят по пътя на заблудата и в отвъдния живот ги чака мъчение.)

23. Ти си само предупредител.

(Знаещите са онези, които са познали Аллах и хранят почит към Него, като Го възвеличават. Един хадис гласи: “Най-висшата степен е тази на знанието.” Най-ценно е знанието, което се слива с вярата в Аллах, защото тя е път към отвъдния живот.)

24. Ние те изпратихме с истината като благовестител и предупредител. И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител.

25. И ако теб [о, Мухаммад] взимат за лъжец, то и онези преди тях взимаха за лъжци техните пратеници, които им донасяха ясните знаци, писанията и озаряващото Писание.

26. После Аз сграбчвах онези, които не повярваха. И какво бе Моето наказание!

27. Нима не виждаш, че Аллах изсипва вода от небето! Чрез нея вадим плодове с различни цветове и [прокарваме] сред планините пътища: бели и червени, с различни цветове, и гарвановочерни.

28. И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ.

29. Онези, които четат Книгата на Аллах и отслужват молитвата, и дават скрито и явно от онова, което им дарихме, наистина се надяват на търговия, която не ще пропадне,

30. защото Той ще им изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат. Той е опрощаващ, признателен.

31. Книгата, която Ние ти разкрихме, тя е истината, потвърждаваща онези [Писания], които са преди нея. За Своите раби Аллах е сведущ, всезрящ.

32. После оставихме Книгата в наследство на онези, които Ние избрахме сред Нашите раби. Някои от тях сами угнетяват себе си, други са умерени, а трети изпреварват в добрините с позволението на Аллах. Това е великата благодат.

(Избраните, на които е оставена в наследство Книгата, са сподвижниците на Мухаммад и техните последователи, т.е. избраниците сред общността - получилите знание. Да угнетяват себе си означава да пренебрегват извършването на делата, предписани от Корана. Умерени са онези, които постъпват съгласно Корана, а изпреварващите в добрините са онези, които следват напътствията на Корана и насочват и другите хора към тях.)

33. В градините на Адн ще влязат с украшения ­ гривни от злато и бисери, и дрехата им там ще е коприна.

34. И ще кажат: “Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта! Нашият Господ е опрощаващ, признателен.

(Да се премахне скръбта означава да изчезне страхът от Ада и от смъртта, както и земната печал.)

35. Със своята благодат Той ни настани в Дома на вечното пребивание. Не ни засяга тук трудност, нито ни засяга тук умора.”

36. А за неверниците е Огънят на Ада. Там не ще им бъде съдено да умрат, нито ще им бъде смекчено мъчението. Така Ние наказваме всеки неверник.

37. И ще крещят там за помощ: “Господи наш, изведи ни, за да правим добро, а не онова, което сме правили!” А нима не ви дадохме достатъчно дълъг живот, за да се поучи през него, който иска да се поучи! И предупредителят дойде при вас. Затова вкусете [мъчението]! За угнетителите няма закрилник.

38. Аллах знае неведомото на небесата и на земята. Той знае съкровеното в сърцата.

39. Той е, Който ви стори наместници на земята. А който не вярва, неверието му е в негова вреда. Неверието на неверниците само увеличава омерзението у техния Господ. Неверието на неверниците само увеличава тяхната загуба.

40. Кажи: “Виждате ли онези, които съдружавате и зовете вместо Аллах? Посочете ми какво са сътворили на земята!” Или имат дял на небесата? Или им дадохме писание, та от него имат ясен довод? Не, угнетителите си обещават един другиму само измама.

41. Аллах държи небесата и земята да не се разрушат, а ако се рушат, никой не може да ги държи освен Него. Той е всеблаг, опрощаващ.

42. И се вричаха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях предупредител, непременно ще следват неговото напътствие повече от всяка друга общност. А когато дойде при тях [Мухаммад като] предупредител, това само увеличи тяхното отвращение,

43. от надменност на земята и лукавство в злината. Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят. И нима чакат друго освен обичая спрямо предците? И не ще откриеш ти промяна в обичая на Аллах, и не ще откриеш отклоняване в обичая на Аллах.

44. И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? А те бяха по-силни от тях. Нищо не възпира Аллах нито на небесата, нито на земята. Той е всезнаещ, всеможещ.

45. И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И  щом срокът им дойде, Аллах и тогава ще е всезрящ за Своите раби.

 

 

36. СУРА ЙА СИН

(ЙА СИН)

Меканска, с изключение на знамение 45, което е мединско. Съдържа 83 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Йа. Син.

2. Кълна се в мъдрия Коран!

3. [О, Мухаммад] ти наистина си от пратениците

4. по правия път ­

5. низпослан от Всемогъщия, Милосърдния,

6. за да предупредиш хора, чиито бащи не бяха предупредени, затова са нехайни.

7. Сбъдна се словото за повечето от тях ­ те не са вярващи,

8. и сложихме на врата им окови до брадата, и са държани с вдигната глава.

9. И сложихме пред тях ограда, и зад тях ­ ограда, и ги затулихме, та не виждат.

(Пътищата на вярата са затворени за тях, затова истината е недостъпна.)

10. И е все едно дали ги предупреждаваш или не ги предупреждаваш, те не вярват.

11. Ти убеждаваш само онзи, който следва Напомнянето и в уединение се страхува от Всемилостивия. Благовествай го за опрощение и щедра награда!

12. Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и отбелязваме всичко в ясна книга.

(Съживяването на мъртвите се тълкува и като извеждане на невежите към правия път, и като обръщане на съдружаващите от многобожието към истинската вяра.)

13. И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците!

14. Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.”

15. Рекоха: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия не е низпослал нищо. Вие само лъжете.”

16. Рекоха [пратениците]: “Нашият Господ знае, че наистина сме изпратени при вас.

17. Наш дълг е само ясното послание.”

18. Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас. Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”

19. Рекоха: “Злочестието ви е от самите вас. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи хора.”

20. И дойде мъж от другия край на града ­ устремен. Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците!

21. Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път!

22. И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати?

23. Нима ще приема други богове, а не Него? Ако Всемилостивия поиска да ме сполети беда, тяхното застъпничество не ще ме избави от нищо и не ще ме спасят.

24. Тогава ще съм в явна заблуда.

25. Аз повярвах във вашия Господ [о, пратеници], чуйте ме!”

(След тези думи хората, пред които проповядвал, го убили с камъни и, умирайки, той чул цитираните по-долу слова.)

26. Речено му бе: “Влез в Рая!” Рече: “Ах, да знаеше моят народ

27. как ме опрости моят Господ и ме стори от удостоените!”