15. СУРА АЛ-ХИДЖР

(АЛ-ХИДЖР)

Меканска. Съдържа 99 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата ­ ясния Коран.

2. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.

3. Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.

4. И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.

(Нито една от страните, погубени, като ги е погълнала земята или са били изтребени народите им, или чрез други бедствия, не е била унищожена слепешком и случайно, а по силата на Божието предопределение. Подобно на хората, и държавите, и народите имат предопределен живот. Както хората се раждат, израстват, остаряват и накрая умират, така и държавите възникват, развиват се и накрая в деня, предопределен от Бога, рухват и преминават в историята. Подобно на хората, някои от тях живеят дълго, а други ­ кратко.)

5. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

6. И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!

7. Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”

8. Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.

9. Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.

(Напомнянето е Свещеният Коран.)

10. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.

11. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.

12. Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците ­

13. не вярват в него [­ Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.

14. И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,

15. пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”

16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,

17. и го опазихме от всеки прокуден сатана ­

18. всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.

(Допреди изпращането на последния Пророк джиновете се изкачвали на небесата, подслушвали и предавали на гадателите чутото за съдбините на хората. След низпославането на Корана, както е отразено в знамението, джиновете били възпрени.)

19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.

20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.

21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.

22. И изпращаме ветровете ­ оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.

23. Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.

24. Знаем предишните от вас и знаем оставащите.

25. Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.

26. И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.

27. А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.

28. Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.

29. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”

30. И всички ангели се поклониха заедно,

31. освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.

32. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”

33. Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”

34. Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.

35. Над теб е проклятието до Съдния ден.”

36. Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”

37. Рече: “Ти си сред отсрочените

38. до Деня на знайното време.”

39. Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,

40. освен Твоите предани раби сред тях.”

41. Рече: “Това е правият път към Мен.

42. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”

43. Наистина Адът е обещан за всички тях.

44. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.

45. Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:

46. “Влезте там с мир ­ в безопасност!”

47. И ще премахнем от сърцата им всяка омраза ­ братя на престоли един срещу друг.

48. Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.

49. Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!

50. И че Моето мъчение е болезненото мъчение.

51. И ги извести за гостите на Ибрахим!

52. Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”

53. Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”

54. Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”

55. Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”

56. Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”

57. И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”

58. Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,

59. освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,

60. освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”

61. И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,

62. той каза: “Вие сте непознати хора.”

63. Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].

64. И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.

65. Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”

66. И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.

67. И дойдоха жителите на града зарадвани.

68. Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!

69. Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”

70. Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”

71. Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”

(Вж. 11: 78)

72. Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!

73. И Викът ги обзе  при изгрев слънце.

74. И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.

75. В това има знамения за прозорливите.

76. Те [­ селищата] са на все още съществуващ път.

77. В това има знамение за вярващите.

78. И обитателите на Горичката бяха угнетители.

(“Обитателите на горичката” са народът на пророка Шуайб, които ограбвали керваните и отмервали с измама.)

79. Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.

80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.

(Ал-Хиджр е името на областта, където живеел народът на пророка Салих. Тамошните жители се назовавали “самудяни”.)

81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.

82. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност.

83. Но Викът ги обзе на сутринта.

84. И не ги избави онова, което бяха придобили.

85. Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!

86. Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.

87. Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.

88. Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!

89. И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”

90. Както низпослахме [наказание] и за поделящите,

91. които сториха на части Корана.

92. Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички

93. за онова, което са извършили.

94. Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!

95. Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,

96. които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.

97. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.

98. Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!

99. И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!

(“Неизбежното” е смъртта.)