14. СУРА ИБРАХИМ

(ИБРАХИМ)

Меканска, с изключение на знамения 28 и 29, които са медински. Съдържа 52 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Алиф. Лам. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние, за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния Господ ­ към пътя на Всемогъщия, Всеславния ­

2. Аллах, Комуто е всичко на небесата и всичко на земята. И горко на неверниците от сурово мъчение!

3. Които предпочитат земния живот пред отвъдния и възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, тези са в дълбока заблуда.

4. Не изпращахме пратеник, освен с езика на неговия народ, за да им обясни. Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва когото пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

5. Вече изпратихме Муса с Нашите знамения: “Изведи народа си от тъмнините към светлината и му припомняй за дните на Аллах!” В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.

6. Рече Муса на своя народ: “Помнете благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората на Фараона! Те ви причиняваха най-лошото мъчение ­ убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има велико изпитание за вас от вашия Господ.”

7. И прогласи вашият Господ: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”

8. И рече Муса: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е пребогат, всеславен.

9. Нима не получихте вестта за онези преди вас ­ народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях идваха техните пратеници с ясните знаци, а те тикваха ръце в устата си и казваха: “Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с подозрение в това, към което ни зовете.”

10. Казваха техните пратеници: “Нима има съмнение спрямо Аллах ­ Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да ви опрости греховете и да ви даде отсрочка до определен срок.” Казваха: “Вие сте само човеци, подобни на нас. Искате да ни възпрете от онова, на което са служели предците ни. Донесете ни явен довод!”

11. Казваха им техните пратеници: “Ние сме само човеци, подобни на вас. Но Аллах облагодетелства когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем довод освен с позволението на Аллах. На Аллах да се уповават вярващите!

12. И защо да не се уповаваме на Аллах, след като Той ни насочи по нашите пътища? И непременно ще изтърпим онова, с което ще ни мъчите. На Аллах да се уповават уповаващите се!”

13. Неверниците казваха на своите пратеници: “Или ще ви прогоним от земята си, или ще се върнете към нашата вяра.” А техният Господ им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите

14. и ще ви заселим на земята след тях. Това е за онзи, който се бои да застане пред Мен и се бои от Моята заплаха.”

15. И молеха [пророците] за помощ, и се проваляше всеки упорит деспот.

16. Пред него е Адът и ще бъде поен с гнойна вода,

17. от която отпива и едва я преглъща, и смъртта го настига от всички страни, ала не е мъртъв и му предстои жестоко мъчение.

18. Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда.

19. Не видя ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще доведе нови творения.

20. И това за Аллах не е трудно.

21. Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме ­ ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние щяхме да ви напътим. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. Няма за нас спасение.”

22. И ще рече сатаната, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има болезнено мъчение.

23. А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще бъдат въведени в Градините, сред които реки текат ­ там ще пребивават вечно с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”

24. Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? ­ Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето.

25. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.

26. А лошата дума е като лошото дърво. Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост.

27. Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.

28. Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта -

29. Ада, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!

30. И сториха подобия на Аллах, за да отклоняват от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавайте се! Вашето завръщане е в Огъня.”

31. Кажи [о, Мухаммад] на Моите вярващи раби да отслужват молитвата и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.

32. Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките,

33. и подчини за вас слънцето и луната ­ усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня,

34. и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.

35. И рече Ибрахим: “Господи мой, стори този град [Мека] защитен и предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!

36. Господи мой, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен, а който ми се възпротиви ­ Ти си опрощаващ, милосърден.

37. Господи наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни!

38. Господи наш, Ти знаеш какво спотайваме и какво разгласяваме. Нищо не е скрито за Аллах нито на земята, нито на небето.

39. Слава на Аллах, Който въпреки моята старост ме дари с Исмаил и Исхак. Наистина моят Господ е Чуващият зова.

40. Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата! Господи наш! И приеми зова ми!

41. Господи наш, опрости мен и родителите ми, и вярващите в Деня, когато ще настане равносметката!”

42. И не мисли [о, Мухаммад], че Аллах е нехаен към онова, което угнетителите вършат! Той само ги забавя за Деня, в който погледите ще се вцепенят ­

43. забързани, вдигнали глави ­ погледът им е неподвижен, а сърцата им са пусти.

44. И предупреди хората за Деня, в който ще дойде при тях мъчението! Тогава угнетителите ще кажат: “Господи наш, забави ни за кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Нима и по-рано не се клехте, че не ще има край за вас?

45. И се настанихте в обиталищата на онези, които угнетяваха себе си, и ви се обясни как Ние постъпихме с тях, и ви дадохме примери.

46. И замисляха лукавство, ала при Аллах е замисълът им, дори техният замисъл да бе такъв, че да се разрушат от него планините.

47. И никога не смятай, че Аллах нарушава обещанието Си към Своите пратеници! Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение

48. в Деня, когато земята ще бъде сменена с друга земя, както и небесата. И ще излязат [от гробовете си] пред Аллах, Единствения, Всевластващия.

49. В този Ден ще видиш престъпниците заедно, оковани във вериги.

50. Одеждите им ­ от нажежен катран и лицата им покрива Огънят,

51. за да въздаде Аллах на всяка душа, каквото е придобила. Аллах бързо прави равносметка.

52. Това е [Послание] за хората и за да бъдат увещавани с него, и за да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и за да се поучат разумните хора.