PART 25

 

47. При Него е знанието за Часа. И не излиза плод от своята обвивка, и не забременява женска, и не ражда без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са Моите съдружници?”. Ще рекат: “Известяваме те, няма сред нас свидетел.”

48. И ще изчезне от тях онова, което  зовяха преди, и ще се убедят, че няма за тях избавление.

49. Не му дотяга на човека да зове доброто, а засегне ли го злото, той се отчайва, унива.

50. А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господ, при Него ще имам най-доброто.” Ала Ние ще съобщим на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение.

51. И щом облагодетелстваме човек, той се отдръпва и се възгордява. А засегне ли го злото, дълго [Ни] зове.

52. Кажи: “Какво мислите? Щом този [Коран] е от Аллах, а вие после го отхвърляте, кой ще е по-заблуден от онзи, който е в дълбок раздор?”

53. Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?

54. Съмняват се в срещата със своя Господ. А Той всяко нещо обгръща.

 

 

42. СУРА СЪВЕЩАВАНЕТО

(АШ-ШУРА)

Меканска, с изключение на знамения 23, 24, 25 и 26, които са медински. Съдържа 53 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Ха. Мим.

2. Айн. Син. Каф.

3. Така Аллах, Всемогъщия, Премъдрия разкрива на теб и на онези преди теб [о, Мухаммад].

4. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Той е Всевишния, Превеликия ­

5. небесата едва не се разцепват отгоре и ангелите прославят с възхвала своя Господ, и молят опрощение за онези, които са на земята. Да! Аллах е Опрощаващия, Милосърдния.

6. А които приемат други покровители вместо Него ­ Аллах ги наблюдава. Ти не си над тях разпоредител.

7. Така разкрихме на теб Коран на арабски, за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и онези около нея, и да предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Някои ­ в Рая, други ­ в Пламъците...

8. А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една общност. Ала Той въвежда в Своята милост когото пожелае. А угнетителите нямат нито покровител, нито избавител.

9. Нима приемат те други покровители вместо Него? Но Аллах, Той е Покровителя. Той съживява мъртвите. Той за всяко нещо има сила.

10. И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах. Това е Аллах, моят Господ! На Него се уповавам и към Него се обръщам ­

11. Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка ­ чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

12. Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава препитанието за когото пожелае и Той намалява.Той всяко нещо знае.

13. Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.

14. И се разединяваха едва след като при тях идваше знанието ­ от завист помежду им. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ за отсрочване до определено време, щеше да е отсъдено между тях. А онези, на които бе оставено в наследство Писанието подир тях, с подозрение се съмняваха в него.

... подир тях”, т.е. ­  Писанието е оставено в наследство на юдеите и християните.)

15. За това зови и правдив бъди, както бе ти повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Писанията, които Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е нашият Господ и вашият Господ. За нас са нашите дела, за вас ­ вашите дела. Няма [основания за] спор между нас и вас. Аллах всички ни ще събере и към Него е завръщането.”

16. А онези, които спорят за Аллах, след като Му е било откликнато, спорът им е напразен пред техния Господ. Върху тях тегне гняв и за тях има сурово мъчение.

17. Аллах е, Който низпосла Книгата с истината и справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи.

18. Искат да го ускорят онези, които не вярват в него. А вярващите се страхуват от него и знаят, че той ще се сбъдне. Но спорещите за Часа са в дълбока заблуда.

19. Аллах е жалостив към Своите раби. Дава Той препитание на когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия.

20. Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.

21. Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите има болезнено мъчение.

22. Ще видиш угнетителите да се ужасяват от онова, което са придобили, щом то ги сполети. А които вярват и вършат праведни дела, ще бъдат в Градините на Рая. Ще имат каквото пожелаят при своя Господ. Това е великата благодат.

23. С това Аллах благовества Своите раби, които вярват и вършат праведни дела. Кажи [о, Мухаммад]: “Не искам от вас отплата за това, а само любов към ближните.” А който стори добрина, ще му въздадем с по-добро за нея. Аллах е опрощаващ, признателен.

(Наред с изискването за любов към ближните знамението предписва да се възжелава доближаване единствено до Аллах.)

24. Или казват: “Съчинил си е лъжа за Аллах.” Но ако Аллах пожелае, ще запечата сърцето ти и ще премахне Аллах лъжата, и ще утвърди истината със Своите Слова. Той знае съкровеното в сърцата.

(Онези, които не вярват, че Свещеният Коран е низпослан от Всевишния Аллах, смятат, че Пророка не говори истината. Но Аллах разяснява, че на Неговия Пратеник никак не подобава да измисля лъжи и че ако си позволи това, Той ще запечата сърцето му. В действителност на Пророка, мир нему, са низпослани знамения, които изявяват истината и доказват неговия авторитет.)

25. Той е, Който приема покаянието от Своите раби и опрощава лошите дела, и знае какво вършите.

26. И откликва Той на онези, които вярват и вършат праведни дела, и им надбавя от Своята благодат. А за неверниците има сурово мъчение.

27. И ако Аллах дадеше изобилно препитание за всички Свои раби, щяха да престъпват по земята, ала Той го спуска с мяра, както пожелае. За Своите раби Той е сведущ, зрящ.

28. Той е, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителя, Всеславния.

29. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и на тварите, които там е намножил. Той е способен да ги събере, ако пожелае.

30. Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той извинява.

31. И не можете да Го възпрете на земята. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.

32. И от Неговите знамения са носещите се по морето кораби като планини.

33. Ако Той пожелае, спира вятъра и тогава остават неподвижни на повърхността ­ в това има знамения за всеки многотърпелив, признателен ­

34. или ги погубва Той заради онова, което [хората] са придобили. А и много Той извинява.

35. За да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях избавление.

36. Каквото и да ви се даде, то е от насладата на земния живот. А онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното за онези, които вярват и на своя Господ се уповават,

37. и за онези, които отбягват големите грехове и скверностите, и дори да се гневят, прощават;

38. и за онези, които откликват на своя Господ и отслужват молитвата, и по делата се съвещават помежду си, и от онова, което им дарихме за препитание, раздават;

(Това знамение доказва, че ислямската форма на управление се гради върху решенията на съвет, избиран сред мюсюлманите.)

39. и които, ако ги сполети насилие, се бранят.

40. Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите.

41. А който се брани, след като го угнетят, за такива няма вина.

42. Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение.

43. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.

44. А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?”

45. И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А вярващите ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня на възкресението.” Да! Угнетителите ще са в постоянно мъчение.

46. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение.

47. Откликвайте на вашия Господ, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове].

48. А ако се отвърнат ­ Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само посланието. И щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А сполети ли ги злина заради онова, което сами са направили, тогава човекът става неблагодарник.

49. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае ­ дарява момичета на когото пожелае и дарява момчета на когото пожелае,

50. или дарява момчета и момичета. И сторва безплоден когото пожелае. Той е всезнаещ, всемогъщ.

51. С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.

(Божественото откровение може да се предаде чрез низпославане насън или чрез влагане в сърцето, както и посредством слова, изречени от Всевишния Аллах, без Той да се показва (така е постъпил с пророка Муса, мир нему). Джибрил е онзи, когото Аллах изпраща със Своето откровение.)

52. Така и на теб [о, Мухаммад] разкрихме дух с Нашата повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книгата, нито вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме когото пожелаем от Нашите раби. Ти насочваш към правия път ­

53. пътя на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. Да! При Аллах се връщат делата.

 

 

43. СУРА УКРАСАТА

(АЗ-ЗУХРУФ)

Меканска, с изключение на знамение 45, което, както се твърди, е мединско. Съдържа 89 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Ха. Мим.

2. Кълна се в ясната Книга.

3. Ние я сторихме Коран на арабски, за да проумеете.

4. Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър.

5. Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хора престъпващи?

6. И колко пророци изпратихме сред предците!

7. И не е идвал при тях пророк, без да му се подиграят.

8. И погубихме по-силни от тях. Отминаха много примери с предците.

9. И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, ще рекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия,

10. Който стори земята постеля за вас и прокара там пътища, за да се напътите.

11. И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя.  Така ще бъдете извадени [от гробовете].

12. И Който сътвори всички видове, и направи за вас от корабите и от добитъка онова, с което пътувате,

13. за да се настанявате на гърбовете им и да споменавате благодатта на вашия Господ, щом се настаните върху тях, и да казвате: “Пречист е Онзи, Който подчини това на нас! Ние сме неспособни за това.

14. При нашия Господ ще се завърнем.”

15. И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби. Човекът е явен неблагодарник.

(Някои неверници обявявали ангелите за дъщери на Аллах.)

16. Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а на вас дари синовете?

17. И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Аллах, лицето му помрачнява и спотайва печал.

(Щом чуели за раждането на момиче, те недоволствали. Съществувал древен езически обичай да бъдат живи погребвани новородени момичета.)

18. Нима [Му приписват] онези, които израстват сред накити и в спора са безсилни?

19. Те сметнаха за женски ангелите, които са рабите на Всемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и ще бъдат разпитвани.

20. И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им служим [на идолите].”  Те нямат знание за това, а само съчиняват.

21. Или им дадохме друга книга преди това, та към нея се придържат?

22. Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.”

23. И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.

(Това знамение съдържа утеха за Пратеника на Аллах, мир нему, като наред с това то изтъква, че подражателството е отдавна познато отклонение от правия път.)

24. Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”

(Всеки от пророците се обръщал към своя народ по този начин, но отговорът, който в повечето случаи получавал, бил отрицание на религията и продължаване на сляпото подражателство.)

25. И им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!

26. Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите,

27. а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.”

28. И стори Той това слово да остане у неговите потомци, за да се върнат [към него].

(Словото за единобожието е останало в наследство у потомството на Ибрахим. Вярата в единия Бог не е престанала да съществува у тях.)

29. Да, на тези [неверници] и на техните предци дадох да се насладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.

(Истината е Свещеният Коран, а явният пратеник  ­ Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари.)

30. И щом истината дойде при тях, рекоха: “Това е магия. Ние не вярваме в нея.”

31. И рекоха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?”

(Според неверницитеКоранът трябвало да бъде низпослан или на богатия меканец ал-Уалид ибн ал-Мугира, или на таифянина Уруа ас-Сакафи. Ал-Уалид казал:“След като аз съм първенец на курайшите и Уруа е най-велик измежду сакифитите, нима Коранът ще бъде изпратен на Мухаммад?” Ала пред Аллах величието не се измерва с богатство и знатен произход, а с благочестие. Всъщност Мухаммад бил от знатен род, но останал кръгъл сирак, а и не бил заможен.)

32. Нима те разпределят милостта на твоя Господ? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Господ е по-добро от онова, което те трупат.

33. Ако не бе [опасността] хората да станат общност от [неверници], щяхме да направим за онези, които не вярват във Всемилостивия ­ за домовете им ­ от сребро покриви и стълбища, по които да се изкачват,

34. и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на които да се облягат,

35. и украса. Но всичко това е само насладата на земния живот. А отвъдният при твоя Господ е за богобоязливите.

36. А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел.

37. Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени.

38. А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: “Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!”

39. И не ще ви е от полза Днес съучастието в мъчението, щом бяхте угнетители.

40. Нима ти [о, Мухаммад] ще накараш глухия да чуе или ще напътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?

41. И да те приберем, Ние ще им отмъстим.

42. Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ние имаме надмощие.

43. И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти си на правия път.

44. То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.

45. И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо на Всемилостивия!

(Когато детайлно се проучат предходните  религии, се разбира, че нито една от тях не съдържа призив към идолопоклонство. Всички пророци без изключение споделят вярата в единия Бог.)

46. И Муса изпратихме с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, и той рече: “Аз съм пратеник от Господа на световете.”

47. И когато им донесе Нашите знамения, те им се подиграха.

48. И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо от предишното. И ги сграбчвахме с мъчението, за да се завърнат [към правия път].

49. И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”

50. И когато отмахнахме от тях мъчението, ето ги ­ нарушиха обещанието!

51. И призова Фараонът своя народ, и рече: “О, народе мой, нима не принадлежи на мен владението над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?

(Когато говори за дворците и за река Нил, която тече под тях, Фараонът изтъква своята мощ, богатство и великолепие, и същевремено напомня за слабостта и бедността на пророка Муса.)

52. Нима не съм по-добър от този, който е слаб и едвам обяснява?

53. И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо не дойдоха ангелите с него за подкрепа?”

54. И така подведе той своя народ, и те му се покориха. Наистина бяха нечестиви хора.

55. И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихме всичките.

56. И ги сторихме поука и пример за идните.

57. И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето ­ твоят народ му се подигра!

(При спор за Иса и майка му Мариам един съдружаващ рекъл: “Ако почитаните Иса, Мариам, Узайр и ангелите са в Ада, аз съм съгласен да бъда с тях.” При тези думи другите съдружаващи високомерно се изсмели. Знамението е низпослано по повод на това тяхно безогледно поведение.)

58. И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ.

59. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.

(Иса, мир нему,е велика личност, удостоена с милостта да стане пророк. Чрез него на израилтяните бил даден пример за Божията сила, способна да сътворява без наличие на баща.)

60. И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята.

61. Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път.

(Появата на Иса е знак за настъпването на Съдния ден.)

62. И сатаната да не ви отклони! Той е ваш явен враг.

63. И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!

64. Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.”

65. Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден!

66. Нима очакват друго освен Часът да дойде при тях внезапно, без да усетят?

67. В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите.

68. “О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!

69. Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте мюсюлмани ­

70. влезте в Рая, вие и съпругите ви, възрадвани!”

71. Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.

72. Това е Раят, който ви е оставен в наследство заради вашите дела!

73. Има там за вас много плодове, от които ще ядете.

74. Престъпниците ще пребивават вечно в мъчението на Ада.

75. То не ще бъде облекчено и ще ги обземе отчаяние.

76. Не ги угнетихме Ние, а те себе си угнетяваха.

77. И ще зоват: “О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!” Ще рече: “Тук ще останете!”

(Неверниците се обръщат със зов към Малик, пазача на Ада, и възжелават да умрат, защото предпочитат смъртта пред живота в страдания. Но Малик им разкрива, че няма за тях спасение.)

78. Донесохме ви истината, ала повечето от вас мразят истината.

79. Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.

80. Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да, и Нашите пратеници [-ангели] при тях [всичко] записват.

81. Кажи [о, Мухаммад]: “Ако Всемилостивия имаше син, Аз щях да съм първият от поклонниците.

82. Пречист е Господът на небесата и на земята, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!”

83. Остави ги да затъват и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!

84. Той е Богът на небето и Богът на земята. Той е Премъдрия, Всезнаещия.

85. Да бъде благословен Онзи, Чието е владението на небесата и на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него ще бъдете върнати.

86. А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят.

87. И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?

88. И словата му: “О, Господи мой, тези са хора невярващи!...”

(Това са думи, които Мухаммад, мир нему, е отправил към Всевишния Аллах в израз на отчаяние от тези хора.)

89. Отдръпни се от тях [о, Мухаммад] и кажи: “Мир!” Те ще узнаят.

 

 

44. СУРА ДИМЪТ

(АД-ДУХАН)

Меканска, с изключение на знамение 15. Съдържа 59 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Ха. Мим.

2. Кълна се в ясната Книга.

3. Низпослахме я Ние в благословена нощ. Ние предупреждаваме.

(“благословена нощ” ­ Нощта на могъществото. Вж. 97: 1)

4. През нея се решава всяко мъдро дело

5. по заповед от Нас. Ние пращаме [пратениците] ­

6. милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия ­

7. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.

8. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява ­ вашият Господ и Господът на древните ви предци.

9. Но те в съмнение се забавляват.

10. Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!

11. Той ще обгърне хората. “Това е болезнено мъчение.”

12. [Неверниците ще кажат:] “Господи наш, премахни от Нас мъчението! Ние вече вярваме.”

(За този дим са изказани две основни тълкувания:1) димът означава суша и недоимък. Арабските земи познават бедността и дори съплеменниците на Пророка се допитвали до него как да я преодолеят; 2)този дим е едно от знаменията, които вещаят Часа на Съдния ден. Той ще забули небето. По думите на Пророка, мир нему, едно от предзнаменованията на Часа е и дим, който ще обхване пространството между изтока и запада.)

13. Как ще са се поучили, когато при тях дойде явен Пратеник,

14. а те се отметнаха от него и рекоха: “Той е подучен, луд.”

15. Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете.

(Когато неверниците видят дима,  обхванал всичко наоколо преди настъпването на Часа, те ще потърсят помощта на Аллах. За кратко време Всевишният Аллах ще премахне дима и тогава те пак ще се върнат към неверието.)

16. В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме.

17. Преди тях изпитахме народа на Фараона, когато при тях дойде достоен пратеник:

18. “Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.”

(Вж. 20: 47)

19. И не се възгордявайте пред Аллах! Донесох ви явен довод.

20. И опазил ме моят Господ и вашият Господ, да не ме пребиете с камъни!

21. А ако не ми вярвате, оставете ме!”

22. И позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.”

23. [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.

24. И остави морето разцепено! Те са войници, които ще бъдат издавени.”

(Муса ударил с жезъла си по морето, водата се разполовила и народът му спокойно преминал на отсрещния бряг, а Фараонът и неговата войска, които го преследвали, се издавили.)

25. Колко градини и извори оставиха те,

26. и ниви, и прекрасни места,

27. и блаженство, на което се наслаждаваха!

28. И така оставихме това в наследство на друг народ.

(Оставено е в наследство на синовете на Исраил.)

29. И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка.

30. И спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение,

31. от Фараона. Той бе горделивец от престъпващите.

32. И ги избрахме ­ знаейки ­ да превъзхождат те народите [по тяхно време].

33. И им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.

(Те били удостоени с блага като разполовяването на морето, сянката от облака, манната, която им дала сили, пъдпъдъците за препитание и т.н.)

34. Те [- неверниците] казват:

35. “Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени.

36. Доведете нашите предци, ако говорите истината!”

37. Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха престъпници.

(“Туббаа” се наричали владетелите на древен Йемен. Както разяснява самият Пророк, този владетел притежавал добродетели, ала народът му се отклонил от правия път. Взнамението се напомня, че в сравнение с Туббаа племето Курайш е по-слабо по мощ и численост.)

38. И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.

39. Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят.

40. Денят на разделението е срокът за всички тях.

41. Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне,

42. освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

43. Дървото Зокум

44. е храната на всеки грешник.

45. Подобно разтопен метал тя ще кипи в стомасите,

46. сякаш кипи вряща вода.

47. “Вземете го и го замъкнете в средата на Ада!

48. После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода:

49. “Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.”

50. Това е, в което се съмнявахте.

51. Богобоязливите ще са на сигурно място ­

52. сред градини и извори,

53. ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.

54. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи.

55. Ще пожелават там всякъкъв плод ­ в сигурност.

56. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада ­

57. благодат от твоя Господ. Това е великото спасение.

58. Сторихме го [Корана] лесен ­ на твоя език, за да се поучат.

59. И чакай! Те също очакват.

 

 

45. СУРА КОЛЕНОПРЕКЛОННАТА

(АЛ-ДЖАСИА)

Меканска, с изключение на знамение 13, което е мединско. Съдържа 37 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Ха. Мим.

2. Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

3. На небесата и на земята има знамения за вярващите.

4. И във вашето сътворяване, и в това на тварите, пръснати [по земята], има знамения за хора убедени.

5. И промяната на нощта и деня, и онова, което Аллах изсипва от небето за препитание, и съживява с него земята след нейната смърт, и смяната на ветровете, са знамения за хора проумяващи.

6. Това са знаменията на Аллах. Четем ти ги според истината. Тогава в кое слово след Словото на Аллах и Неговите знамения ще повярват?

7. Горко на всеки лъжец, грешник!

8. Чува той знаменията на Аллах да му се четат, после надменно упорства, сякаш че не ги е чул. Възвести го за болезнено мъчение!

9. И щом узнае нещо от Нашите знамения, той им се подиграва. За тези ще има унизително мъчение.

10. Пред тях е Адът. И не ще ги избави с нищо онова, което са придобили, нито онова, което са взели за покровител вместо Аллах. За тях има огромно мъчение.

11. Този [Коран] е напътствие. А за онези, които не вярват в знаменията на своя Господ, за тях има изтезание ­ болезнено мъчение.

12. Аллах е, Който подчини за вас морето, за да плават там корабите според Неговата повеля и за да търсите от Неговото обилие. И за да сте признателни.

13. И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята ­ всичко е от Него. В това има знамения за хора мислещи.

14. Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!

15. Който върши праведни дела, то е за самия него, а който върши злини, то е в негов ущърб. После при вашия Господ ще бъдете върнати.

16. И дадохме на синовете на Исраил Писанието и отсъждането, и пророчеството, и им дарихме от благата, и ги предпочетохме над народите [тогава].

17. И им дадохме ясни знаци за [съдбовната] повеля. Но те изпаднаха в разногласие от завист помежду им, щом при тях дойде знанието. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди между тях за онова, по което са били в разногласие.

(На израилтяните било съобщено кое е позволено и кое ­ не, както и това, че Мухаммад е пророк, показани им били чудеса, но особено по въпроса за мисията на Пророка, мир нему,юдеите изпаднали във вражда и разногласие от завист.)

18. После ти отредихме [о, Мухаммад] да си на правия път в повелята. Следвай него, а не следвай страстите на онези, които не знаят!

(Първенците на Курайш непрекъснато призовавали Пророка, мир нему, да се върне към религията на дедите си. Горното свещено знамение напомня, че Ислямът е религията, която трябва да се следва, и че други пристрастия не бива да отклоняват човека от този път.)

19. Те не могат да те избавят от Аллах с нищо. Угнетителите са покровители един на друг. А Аллах е Покровителят на богобоязливите.

20. Този [Коран] е прозрение за хората и напътствие, и милост за убедените.

21. Нима онези, които вършат злини, смятат, че в живота им и в смъртта им ще ги сторим равни с онези, които вярват и вършат праведни дела? Колко лошо отсъждат!

22. И сътвори Аллах небесата и земята с мъдрост, и за да се въздаде на всяка душа, каквото е придобила, и не ще бъдат угнетени.

23. Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти подир Аллах? Не ще ли се поучите?

24. И казват: “Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и само времето ни погубва.” А те нямат знание за това и само предполагат.

25. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, техният довод е само да рекат: “Елате с предците ни, ако говорите истината!”

26. Кажи: “Аллах ви съживява, после ви умъртвява, после ще ви събере в Деня на възкресението, за който няма съмнение. Ала повечето хора не знаят.”

27. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. И в Деня, когато Часът настъпи, в този Ден измамниците ще загубят.

28. И ще видиш всяка общност на колене. Всяка общност ще бъде призована към своята книга: “Днес ще ви се въздаде за вашите дела.

29. Това е Нашата Книга. Тя говори истината за вас. Ние сме записали вашите дела.”

(Привържениците на всички религии ще бъдат събрани пред Аллах, за да получат книгите, в които са записани техните дела и тогава ще им се въздаде за постъпките.)

30. Онези, които вярват и вършат праведни дела, техният Господ ще ги въведе в Своята милост. Това е явното спасение.

31. А на онези, които не вярват [ще се каже]: “Не ви ли бяха четени Моите знамения? Но се възгордяхте и бяхте хора-престъпници.

32. И когато се каза, че обещанието на Аллах е истинно, и че няма съмнение за Часа, рекохте: “Не знаем какво е Часът ­ само предполагаме, но не сме убедени.””

33. И ще се появят пред тях злините, които те извършиха, и ще ги обгради онова, на което се подиграваха.

34. И ще се рече: “Днес ще ви забравим, както и вие забравихте срещата в този свой Ден. Мястото ви е Огънят и не ще има за вас закрилници.

35. Това е, защото се подигравахте със знаменията на Аллах и ви изкуси земният живот.” А Днес не ще бъдат изведени оттук и не ще им бъде позволено покаяние.

36. Прославата е за Аллах ­ Господа на небесата и Господа на земята, Господа на световете.

37. Негово е величието на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.